Национален номер 0700 20 744

Здравно досие трудова медицина

Създаването и поддържането на здравни досиета са част от работата на службите по трудова медицина, за която мнозина не си дават сметка защо се прави и как се прави

Здравно досие трудова медицина

Здравни досиета

Създаването и поддържането на здравни досиета са част от работата на службите по трудова медицина, за която мнозина не си дават сметка защо се прави и как се прави. 

Ето някои разяснение:
Здравните досиета способстват проследяване и кумулиране на информация за здравословното състояние на лицата през годините, влиянието на типа работа и условията на труд върху здравния статус. Подпомага се разследването на професионални заболявания както и трудови злополуки. Анализите на здравното състояние на персонала в дадено дружество, следва да бъдат фактор при съставяне на програми и мерки за превенция на професионалните и социално значими заболявания. 
По този начин се допринася за:
  • качеството на живот на работниците и служителите;
  • по-голяма ефективност на полагания труд от работещите;
  • намаляване на отсъствията от работа по болест;
  • загуба на трудови дни за работодателя и др.;

Здравните досиета се създават и поддържат на електронен носител и хартиен носител;

Срокът на поддържане им, включително и в архив е 50 години, колкото е и на трудовите досиета;
Здравните досиета се изготвят и/или съхраняват в службите по трудова медицина. По изключение се съхранява при работодател, когато службата по трудова медицина прекрати своята дейност, като изрично трябва да се спази условието, защитаващо здравните лични данни на хората, работодателят да няма достъп до данните Работодателят съхранява досиетата до сключване на договор с нова служба по трудова медицина. Здравните досиета се изготвят по образец, посочен в Наредба 3 за службите по трудова медицина, в чиито реквизити се включват:

  • изготвяне на електронно здравно досие по образец, съгласно Приложение № 6 от Наредба № 3/25.01.2008 г.
  • професионален маршрут; 
  • информация за личния лекар;
  • данни от условия на труд (измервания);
  • организация на труда;
  • карта за предварителен медицински преглед;
  • резултати и заключения от задължителния периодичен профилактичен медицински преглед;
  • издадени съответни заключения за пригодност; 
  • заключения на службата за пригодността на работещия да изпълнява даден вид работа;
  • експертни решения на териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК);
  • експертни решения на националната експертна лекарска комисия (НЕЛК);
  • разпореждане на териториалното поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) за приемане на злополука за трудова;
  • копия от болнични и др.
Здравните досиета се предават от на , освен при прекратяване на договора с едните и сключване на нов договор с другите от страна на работодателя.
Действителността до този момент показва съществени трудности от страна на Службите по трудова медицина. Най-голямото от тях е не направата и не поддържането на здравни досиета. 

Отговори при изискване на здравни досиета от сорта: О, ама то е в мазата, не мога сега да го търся!

Искането на здравното досие, което така и не се получава е за новопостъпило на работа лице, на което му предстои явяване пред ТЕЛК! - Там не сме правили медицински прегледи и т.н.

Никъде няма регламентирана обвързаност на права причинно - следствена връзка: преглед и тогава направа на досие. - Не са правени, защото ги обслужвах само една година.

Обслужването една година не освобождава службата по трудова медицина от създаване и/или поддържане на здравни досиета. Същото се отнася и до - той е работил само шест месеца и няма здравно досие.

Едно от най-грубите нарушения, които срещаме е съхраняването на досиетата в работодателя. Разбираме, че колегите пестят от наем, заплати, че е много работа и др. подобни, но това не е оправдание за двустранно неспазване на поне два норматива - наредбата за Службите по трудова медицина и Закон за защита на личните данни, като последният е нарушен сериозно и от страна на Работодателя.

Изготвят се досиета, неотговарящи на реквизитите в приложение 6 на Наредба 3 за , а са под формата на някакви собствени форми за здравни досиета, дори има практика работодатели да бъдат ангажиран със закупуването на амбулаторни карти.

Не се попълват или се попълва некоректно професионален маршрут, данните за условията на труд, болничните листи и друга здравна документация свързано с работещ. Не се вписват или прилагат заключенията за пригодност част А и част Б, а най-честата причина за това е, че тези заключения не се правят. А те не се правят най-вече в региони, в които Инспекция по труда не се интересува от наличността им в трудовите досиета, при проверка. Тази логическа линия води до един друг феномен, който може да бъде коментиран отделно от темата за здравните досиета, и той е фиксиране на дейността по ЗБУТ от фирмите и на , към проверяваното от инспекторите от Инспекция по труда.

Службите по трудова медицина, масово не водят обработването на здравните досиета в регистри за защита на личните данни.
Нашето разбиране за корена на причините за тези явления е в ситуацията на свръхлиберална конкуренция в бранша, при която постоянният ценови дъмпинг и стремежът към елементарно печалбарство не позволяват поддържане, не само на качеството на работа, а и на извършването в нейния задължителен обем, а при досиетата е лесно - това, което не се вижда, може и да не съществува.

Уважение към всички колеги, които си вършат работата!